Използваме бисквитки. Като използвате нашия сайт, вие се съгласявате с ползването им.

Приемам | Разбери повече

65 СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ ВЗЕХА УЧАСТИЕ В БЕЗПЛАТЕН ВИРТУАЛЕН ИНТЕРАКТИВЕН КУРС „ГРИЖА ЗА ОЧНОТО ЗДРАВЕ ПО ВРЕМЕ И СЛЕД COVID-19 ПАНДЕМИЯ“

 източник: https://nursing-bg.com/

65 специалисти по здравни грижи взеха участие в безплатен виртуален интерактивен курс „Грижа за очното здраве по време и след COVID-19 пандемия“, организиран от БАПЗГ в сътрудничество в Университетската болница по очни болести във Варна. Обучението бе проведено на 3 април 2021 г. по повод Световния ден на здравето. То е кредитирано по Единната кредитна система на БАПЗГ . Темите представиха офталмолози от СБОБАЛ – Варна и преподаватели в Катедрата  „Очни болести и зрителни науки“ в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“– Варна. Модератор на обучението беше Красимира Димитрова – старша сестра в Специализираната болница по очни болести в морската столица и член на УС на БАПЗГ.

Темата „Пандемията COVID-19 – как да продължим с офталмологичната грижа“ представи проф. д-р Христина Групчева, дмн, FICO (Hon), FBCLA, FIACLE. Тя се спря на потенциалните очни увреждания след коронавирусна инфекция – конюнктивит, инфектиране на слъзния филм, микрохемурагии и памуковидни ексудати, ОСТ промени, тромбоза на ретиналните вени при млади пациенти. Специалистката подчерта, че заради забавянето на лечение или неговото отлагане заради пандемията, могат да се получат нежелателни усложнения . Особено лоша е прогнозата при пациенти с диабетен макулен едем. Проф. Групчева се спря на изискванията към медицинския персонал в настоящата пандемична обстановка, както и към работата с медицинската апаратура и лечението на пациентите. Тя изтъква ползите от реорганизацията на работата, организирането на нови услуги, инициирането за онлайн обучение на персонала, осигуряване на телефонни и уеб базирани презентации – неща, които времето налага. Проф. Групчева представи проучване, направено от Европейската асоциация по катаракта и рефрактивна хирургия в периода 5-24 април 2020 г. сред специалисти от европейски държави, Великобритания, САЩ, Египет, Индия, Турция и др. Заради пандемията във всички страни се налагат видеоконсултациите – както рутинните, така и след оперативна намеса. Първата консултация обаче задължително трябва да се проведе в лечебното заведение.

От презентацията стана ясно, че от 4 до 10 пъти са намалели планираните посещения при офталмолог заради страха на пациентите, че ще се заразят от коронавируса. При взимане на специални мерки и тяхното спазване, тази опасност е намалена до минимум – периодична дезинфекция, спазване на социална дистанция, носене на маски, защитни облекла и ръкавици за медиците, поставяне на прозрачни прегради, общуване с един пациент и др. С медицинските служители е необходимо да се провеждат обучения за оптимизиране на тяхната безопасност – препоръчване да работят с прибрана коса, къси нокти, без бижута, ограничаване на придружаващите лица, възрастово разпределение на пациентите, стриктно прилагане на скрининг процедурата, дезинфекция след всеки пациент и др. Изключително важно е да се спазват високи хигиенни норми и за работната среда и медицинското оборудване. Анкетата показва, че във всички обхванати страни се прилагат тези мерки.

Проф. Групчева се спря и на важността пациентите да бъдат предразположени и да почувстват усмивката на медицинския специалист и зад маската. Изключително важно е да бъдат създадени правила, които персоналът на демонстрира. Пациентите ще бъдат улеснени, ако изискванията и правилата за тях бъдат публикувани в сайта на лечебното заведение. Специалистите все повече предпочитат апаратура, която дава възможност за безконтактна диагностика, подчерта специалистката. Тя се спря и на въпроси, свързани с носенето на контактни лещи, оперативните интервенции, възможностите за получаване на съвети и консултации. „Изключително важно е в това време на изпитания медицинските специалисти да не вменяват чувство за вина на пациентите, да бъдат проактивни, да дадат нужната информация и проявят загриженост към пациента, да предложат пакет от мерки за последващи действия според всеки конкретен случай“, изтъкна проф. Групчева. Тя се спря и на някои икономически трудности в условия на пандемия и възможностите за тяхното преодоляване като се стъпи на лидерството, инициативността, подобряването на организацията, използването на възможностите на дигиталната среда, инвестиции.

 

Темата „Подход при пациенти със социалнозначими заболявания на ретината в условията на пандемия“ представи проф. д-р Зорница Златарова, дмн. Тя се спря на водещите причини за слепота в света: катаракта (47,8%), глаукома (12,3%), макулна дегенерация, свързана с възрастта  (8,7%), роговични мътнитни (5,1% ) и диабетна ретинопатия  (4,8%). Специалистката посочи усложненията при диабетно болните пациенти с акцент върху диабетната ретинопатия (ДР) и изтъкна голямото значение на навременното лечение. СЗО класифицира ДР като приоритетно очно заболяване, поради непрекъснато увеличаващия се брой на заболелите в световен мащаб.  34,6% от диабетиците в света имат диабетна ретинопатия. Броят да диабетиците в България е над 420 000, като една трета от тях не знаят за заболяването си. Изключително важно е младите хора, болни от диабет, да следят за очното си здраве, подчерта специалистката. Практиката сочи, че половината от заболелите от диабет преди 30-годишна възраст след 10 години развиват ДР, а сред 20 г. с такъв очен проблем са 90% от тях. Изключително важна е не само очната профилактика, но и добрия контрол на диабета. Сред другите рискови фактори са хипертонията, хиперлипидемията, високият индекс на телесна маса, бременността, нефропатията.Проф. Златарова представи възможностите за диагностика на диабетна ретинопатия – стереоскопично изследване,  флуоресциринова ангиография, оптична кохерентна томография. Курсистите се запознаха с класификацията на заболяването според тежестта на неговото протичане, както и с проявите, които водят до неговото разпознаване.  Изключително важно е дългосрочното проследяване от специалист.В обучението бе обърнато внимание и на диабетния макулен едем (ДМЕ) – възможностите за неговата диагностика и лечение. Най-модерният метод, който се прилага напоследък е със щадящ лазер ( подпрагов микропулсов лазер), фокална и грид лазерна фотокоагулация. Лазерната фотокоагулация в макулата понижава риска от умерена загуба на зрение с повече от 50%. Проф. Златарова се спря на диагностиката и лечението на макулната дегенерация, свързана с възрастта, която е причина за необратима загуба на зрение при хора над 60-годишна възраст.  Освен напредването на възрастта, другите рискови фактори за напредването на това заболяване са бялата раса, тютюнопушенето, светлият цвят на ириса,  хипертонията, хиперхолестеролимията, сърдечно-съдовите заболявания, женският пол и фамилната обремененост. Курсистите се запознаха със сипмтомите на заболяването, методите на изследване и лечение. „Изключително важно е спазването на протокола на лечение, защото в противен случай може да се стигне до значително увреждане на зрението и инвалидизация на пациентите“, изтъкна проф. Златарова.

Темата „Катаракта – профилактика и планиране на оперативното лечение в условия на епидемична обстановка“ представи д-р Добрин Бояджиев, дм, FEBO. Специалистът се спря на различните стадии на болестта и специфичното лечение при всеки един от тях. Освен напредването на възрастта, други рискови фактори за това заболяване са тютюнопушенето, затлъстяването, очните травми, UV лъчението, фамилната обремененост, метаболитните проблеми (диабет). Сред защитните мерки са носенето в горещите летни дни на слънчеви очила, закупени от аптека, носенето на шапка с периферия, консумацията на зеленолистни зеленчуци, плодове и храни, богати на антиоксиданти.

„Хората на 60 и повече години трябва да си правят цялостен очен преглед най-малко веднъж на две години“, изтъкна специалистът. При тези прегледи освен за катаракта, офталмологът може да провери за признаци на свързана с възрастта макулна дегенерация, глаукома и други нарушения на зрението. „Ранната диагностика и навременното лечение може да спаси зрението в дългосрочен план“, подчерта дебело д-р Бояджиев. Той отдели специално внимание на сестринските компетенции в офталмологичната практика. Освен осъществяването на различни диагностични и терапевтични манипулации, медицинските сестри могат да участват и в различни инициативи за промоция на здравето, превенция и профилактика. Често те се включват в осъществяването на профилактични програми. Например от 2011 г. лекари и медицински сестри от СБОБАЛ – Варна осъществяват профилактична програма за очното здраве на децата от детските ясли и детските градини.Специалистът се спря подробно на различните симптоми на катарактата и различните видове на това заболяване, което се лекува единствено чрез операция (eднодневна хирургия). Д-р Бояджиев изтъкна водещата роля на офталмологичната сестра при прием на спешни пациенти, както и при приложението на лекарства, предоперативната и следоперативната грижа.

Курсистите бяха запознати и със съвременните методи за премахване на катаракта. Те научиха и за д-р Харолд Ридли – английски офталмолог и учен, имплантирал първата изкуствена леща в света на 8 февруари 1950 г. на 45-годишна пациентка в болница „Сент Томас“ в Лондон. Д-р Бояджиев изтъкна важността от обучението и консултирането на пациентите да извършват грижа за очите си в домашни условия, както и подкрепата и помощта на членове от семейството при поставянето на лечебни капки в очите. „Повишаването на информираността и здравната култура води до промяна на поведението на хората и превръщането на очното здраве в ценност за тях“, изтъкна специалистът.

Темата „Глаукома – какво трябва да знаем?“ бе представена от д-р Младена Радева, дм. Беше изтъкнато, че глаукомата е една от водещите причини за слепота в световен мащаб, тъй като не съществува дефинитивно лечение за нея. Затова единствено нейното ранно откриване и менажиране може да предотврати загубата на зрение. Д-р Радева се спря на рисковите фактори за заболяването – повишено очно налягане, възраст над 45 г. , фамилна анамнеза, системни състояния (захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания, артериална хипертония) , късогледство, очна травма, продължителен прием на кортикостероиди. Тя подчерта, че не винаги повишеното очно налягане означава глаукома. За да се диагностицира болестта е необходимо многократно измерване на очното налягане.

Д-р Радева се спря на различните видове глаукома и техните специфични прояви. Бяха представени различни диагностични методи – тонометрия (измерване на вътреочното налягане), тахиметрия (измерване дебелината на роговицата), гониоскопия, офталмоскопия, фотография на диск, ОСТ, периметрия и др. Курсистите бяха запознати и с лечебните методи – с медикаменти, лазерна терапия, филтрираща хирургия, дренажни тръбички.„Американската академия по офталмология препоръчва скрининг за глаукома на всеки 4 години след 40-годишна възраст и на всеки 2 години – при висок риск от развитие на болестта или възраст над 65 г. “, изтъкна д-р Радева. Тя подчерта, че въпреки коронавирусната пандемия годишните профилактични прегледи не бива да се пропускат, защото има риск от неблагоприятни ситуации, които да доведат до сериозни зрителни увреди. Бе отделено специално внимание на сестринските грижи, включително и обучението на пациентите да прилагат правилно лекарствата си в домашни условия: за целта те не трябва прекъсват започнатото лечение, да трябва да заменят лекарства без предписание, нужно е да спазват сроковете за прегледи, да задават въпроси при възникнали проблеми и др.

Темата „Грижа на детското очно здраве. Профилактика и бариери“ бе представена от Красимира Димитрова, старша медицинска сестра в СБОБАЛ – Варна. Тя обясни кога родителите трябва да потърсят за първи път офталмологична профилактична консултация, както и при какви индикации в поведението на детето. Някои очни проблеми, например т. нар. „мързеливо око“, трябва да се лекуват своевременно, защото отлагането им води до последваща невъзможност за лечение. Стана ясно, че децата развиват напълно зрението си до 7-годишния си рожден ден. Според статистиката 10% от децата в предучилищна възраст и 25% от учениците имат някакъв очен проблем. Практиката показва също, че 70 на сто от изоставащите деца в училище имат проблеми с очите, които са причина за лошите им учебни резултати и проблеми с дисциплината. Затова навременните профилактични прегледи са от изключително важно значение. Старша сестра Димитрова изтъкна необходимостта от добър диалог между родителите и офталмологичните сестри. В тези разговори родителите могат да научат полезни неща: нужно е детето да си избере само очилата в оптиката; необходимо е то да бъде убедено да не ги сваля през деня,  за да привикне с тях и да се получи необходимия лечебен ефект; детето трябва да се научи да носи очилата си правилно, да свикне да ги почиства, да чете книга в правилна позиция, да остава очите си „да почиват“ на половин час при работа на компютъра, какви упражнения за очите да прави, кога е нужно да си смени очилата, на какъв период да проверява зрението си и др. По време на презентацията си ст. сестра Димитрова даде и много интересни примери от своята дългогодишна практика.

В края на обучението медицинските специалисти изказаха благодарност към лекторите за полезните теми, поднесени по интересен и атрактивен начин.

 

Контролни прегледи

Датите на контролните прегледи се уточняват с лекуващия лекар и са упоменати в медицинската документация.

Чети още
Безплатни прегледи

Специалистите от СБОБАЛ провеждат ежегодно безплатни прегледи по програми „Детско зрение“ и „Глаукома“.

Чети още
НЗОК

СБОБАЛ-ВАРНА извършва прегледи на пациенти по НЗОК, както и срещу заплащане по определен график и след предварително записване.

Чети още

 

 

СБОБАЛ - Варна ЕООД е болнично заведение за активно лечение, в което се извършва офталмологична диагностика и профилактика на населението от Варненска област и Североизточна българия . Болницата е единствената по рода си за специализирана помощ в областта на офталмологията на територията на България.

ул. Дойран 15
9000, гр.Варна

За планови прегледи всеки ден от 8:00 до 20:00ч Консултации и неотложна помощ - денонощно
052 63 49 01