Login Pop-up

052 63 40 91, 052 63 49 01

Заболявания

Заболявания

Заболявания

Глаукома

КАКВО Е ГЛАУКОМА?

Глаукомата е група очни заболявания, които могат да увредят зрителния нерв. Оптичния нерв е част от окото, които пренася образа от окото  до мозъка ни. В ранните стадии , заболяването може да бъде безсимптомно.

Ако не се лекува, глаукомата може да доведе до слепота.
Факт е ,че половината от хората засегнати от това заболяване могат да не знаят, че страдат от него. Това е втората по честота причина за загуба на зрение.

Лечението, което провеждаме - с медикаменти или хирургична интервенция, могат да забавят или предотвратят  бъдещата загуба на зрение. Подходящото лечение зависи от типа на глаукомата наред с други фактори. Затова ранното откриване на глаукомата е важно за забавянето на прогреса на заболяването.

Високото налягане в окото, също известно като вътреочно налягане или ВОН, е главната причина за увреждане на зрителния нерв. Въпреки ,че ВОН е главния рисков фактор, съществуват и други рискови фактори, които също могат да причинят глаукомен процес. Дори хора с "нормално’’ ниво на налягането могат да демонстрират загуба на зрение от глаукома.

Как циркулира вътреочната течност?

За да разберем как се развива глаукомата, трябва да разберем как циркулира  вътреочната течност /ВОТ/. ВОТ се продуцира в окото от структура наречена цилиарно тяло. Тази структура се намира зад ириса. ВОТ преминава през зеницата и напуска окото през дренажна система, наречена трабекуларна мрежа.

При здрави очи, има нормален баланс между ВОТ създадена в окото и ВОТ, която напуска окото. Тази ВОТ създава относително постоянно и необходимо налягане в окото. Това налягане е нужно, за да поддържа, изпълва и  функционира правилно окото. Това е което ние наричаме,,очно налягане’’, и което Вашият очен лекар измерва рутинно.

Най-често срещания тип на глаукома е открито-ъгълната глаукома.
Другия основен тип на глаукома при възрастни е закрито-ъгълната глаукома.

ОТКРИТО-ЪГЪЛНА ГЛАУКОМА

Открито-ъгълната глаукома е най-често срещаната форма на глаукома при възрастни пациенти и  може да доведе до загуба на зрение или слепота. Този тип на глаукома може да се установи при рутинен преглед при Вашия офталмолог.

Открито-ъгълната глаукома се среща в очи където дренажната система на окото с течение на времето се „запушва”. Част от тази система, наречена трабекуларна мрежа, е малка пореста тъкан, през която ВОТ напуска окото. Тази структура се намира в камерния ъгъл на окото, където ириса и роговицата се срещат. Когато тази дренажна система се "запуши’’ ВОТ не може да напусне окото  бързо със скоростта, с която се произвежда и се получава задържане на ВОТ. Тази задържана ВОТ увеличава налягането в окото .

Ако открито-ъгълната глаукома не се докаже и лекува, тя може да причини постепенна загуба на зрение. Този тип на глаукома се развива бавно, незабелязано и обикновено без оплаквания.

ЗАКРИТО-ЪГЪЛНА ГЛАУКОМА

Малък процент от хората с глаукома могат да развият състояние наречено закрито-ъгълна глаукома. Този тип на глаукома може да се развие бавно  и прогресивно, или много бързо, и може да се установи при подробен очен преглед. Закрито-ъгълната глаукома се среща обикновено при далекогледи хора, защото те имат предна камера, която е по- малка от нормалната.

В случаите на закрито-ъгълна  глаукома,ириса може да се измести  напред като дъга, и по този начин да стесни ъгъла, през които нормално се дренира ВОТ. Когато ъгъла стане малък, ВОТ се задържа в окото и налягането на окото се повишава. Ако закрито-ъгълната глаукома  не се открие и лекува, може да доведе до загуба на зрение.

Някои случаи на закрито-ъгълна глаукома могат да доведат до спешно състояние наречено остър глаукомен пристъп.

Рискови фактори

 
Всеки има риск да развие глаукома. Но някои групи хора имат по-висок риск в сравнение с други.

1/ хора над 40 години, като честотата се увеличава над 60 год.
2/ членове на фамилии с глаукома
3/ използване на кортикостероидни лекарства
4/ очна травма
5/ висока степен на късогледство
6/ есенциална хипертония и хипертонична болест на сърцето
7/ захарна  болест
8/ дебелина на роговицата по-малка от 5 мм

 

ПОДРОБЕН ПРЕГЛЕД ЗА ГЛАУКОМА

За да бъдем точни е необходимо да проверим поне 5 изследвания преди да поставим диагноза глаукома.

1/ тонометрия- измерване на вътреочното налягане
2/ офталмоскопия- изследване на формата и цвета на зрителния нерв
3/ гониоскопия- изследване на ъгъла където се срещат роговицата и ириса
4/ периметрия- тест за изследване на зрителните полета
5/ пахиметрия - измерване дебелината на роговицата

Периодичните прегледи за глаукома включват 2 рутинни теста: тонометрия и офталмоскопия.

Диагностицирането на глаукомата не винаги е лесно. Лекарят трябва да прегледа много изследвания преди да вземе решението за вашето лечение. Ако вашето състояние трудно за диагностициране, могат да бъдат направени допълнителни тестове.

 

ГЛАУКОМА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

Детската глаукома се среща при бебета и малки деца. Обикновено се установява първите няколко години на живота.
Това е рядко заболяване –може да бъде наследствено-причинява се от неправилно развитие на дренажната система на окото преди раждането. Това води до увеличаване на вътреочното налягане, което от своя страна до увреждане на зрителния нерв.
Симптомите на детската глаукома включват увеличение на размера на очната ябълка, помътняване на роговицата ,обилно сълзене и чувствителност към светлина.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА ГЛАУКОМАТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ ?

Лечението на глаукомата в детска възраст е само хирургично. Медикаментозното лечение е  само в периода от поставяне на диагнозата до осъществяване на оперативната интервенция - времето за предоперативна подготовка. Локалното лечение при деца се прилага с особено внимание поради повишена честота на системни странични ефекти.
При неусложнени случаи, хирургичното лечение може да коригира структурните дефекти и крайния резултат да бъде благоприятен за зрението на пациента.

 

Лазерна хирургия за глаукома

Лазерната хирургия е лечение, което помага за контрола на вътреочното налягане на глаукомата. Ако използването на очни капки не подобрява състоянието на ВОН и имаме прогрес на заболяването, се препоръчва различни типове на лечение, като лазерно лечение или хирургично лечение.

При лазерното лечение се използва фин лъч  светлина с  висока енергия. С него се отваря се отварят блокираната дренажна система на окото.

Тази процедура се нарича лазерна трабекулопластика. В окото се поставят анестетични капки и специална леща, която  фокусира лазерния лъч на много малко пространство в трабекуларната мрежа и се  прави малка дупка  или свиване на запушената зона.
Това позволява вътреочната течност да преминава по-лесно през трабекуларната мрежа  и да намалява вътреочното налягане.
Лазерното лечение се осъществява бързо и безболезнено.

Може да има чувствителност към светлина или леко замъгление на зрението 1-2 дни след лазерното лечение.

След тази процедура се продължава с поставянето на капки за понижаване на вътреочното налягане.

 

 

Туморни заболявания на клепачите

Туморите са абнормална формация от клетки, които имат неконтролируема пролиферация, относителна автономност, прогресивен растеж и след преустановяване на факторите, които са го предизвикали.

Туморните клетки са видоизменени и показват биологични, морфологични, биохимични и функционални особености. Предразполагащи моменти са генетична предизпозиция, вируси, химични, физични канцерогени, преканцерози.

Туморите на клепача са доброкачествени и злокачествени.

Доброкачествени тумори

По-чести доброкачествени тумори са: липом, ангиоми, лимфагиоми, невуси, вруки, кератоакантом и др.
При козметичен проблем те се отстраняват чрез проста ексцизия.

Злокачествени тумори

Най-честият тумор на клепачите е базалноклетъчният (базоцелуларен) карцином – предимно при пациенти над 67-70 години с най-честа локализация медиално на долния клепач.

Може да има нодуларен растеж или да е с язвена форма. Характерно за този тумор е, че често рецидивира и има локално инфилтративен растеж. Прогнозата по отношение на живота на пациента е добра, тъй като изключително рядко дава близки и далечни кръвни и лимфни метастази.

Ако се диагностицира рано, туморът се ексцизира напълно и прогнозата е добра. Колкото по-голям е туморът, толкова по-трудно е пълното отстраняване и по-лош следоперативния резултат.

Лечението е оперативно. Извършва се резекция със или без пластика на клепача в зависимост от големината и позицията на тумора.

Плоскоклетъчен карцином

Плоскоклетъчният карцином се среща значително по-рядко, но е с по-лоша прогноза, защото метастазира по лимфен и кръвен път. Макроскопски може да е нодуларен или да има рязязвяне с некрози и хеморагии. Засяга се по-често горният клепач и има по-бързо развитие. Диагнозата се поставя хистологично.

Лечението е оперативно, последвано от лъчетерапия, химиотерапия.

Меланом на клепача.

Може да възникне де ново или от предшестващ невус или преканцерозна меланоза. Изключително злокачествен и резистентен на лечение.

Диабетна ретинопатия

Диабетната ретинопатия е едно от усложненията на захарната болест, което ако не се лекува води до значително увреждане на зрението.

Това се дължи на промените, които настъпват в ретината и кръвоносните съдове, водещи до поява на кръвоизливи и оток. При своевременно поставяне на диагнозата и адекватно лечение загубата на зрение е предотвратима!

Диабетната ретинопатия е „коварно” заболяване, защото започва без забележими промени в зрението. Изменения обаче са налице в ретината! Промените са видими само за очен лекар, ето защо редовните профилактични прегледи веднъж годишно след разширяване на зениците са от огромно значение за своевременното откриване на заболяването!

Рискови фактори:

Давност на диабета
Лош котрол на кръвната захар
Високо кръвно налягане
Хиперлипидемия
Невропатия
Бременност при наличен диабет
Тютюнопушене


Диабетната ретинопатия бива непролифератив и пролиферативна.

- НПДР (непролиферативна диабетна ретинопатия).

Това е по-често срещаната форма. Характерни за нея са микроаневризмите, точковидните кръвооизливи, причинени от пропускащите стени на съдовете на ретината, сухи и влажни ексудати  (жълтеникави или белезникави отлагания), промяна във вида и калибъра на кръвоносните съдове.

- ПДР (пролиферативна диабетна ретинопатия). 

Ретината реагира на недостига на кислород и енергия с отделянето на специален белтък, стимулиращ растежа на нови съдове (VEGF-съдов ендотелен растежен фактор), които са с много тънки стени и лесно кървят. При прорастването им напред е възможно да настъпи тракционно отлепване на ретината или блокиране на камерния ъгъл, което води до повишаване на вътреочното налягане и болки в окото. Резултатът е внезапно или постепенно намаляване на зрението.  

 

Дибетен оток на макулата

Той може да се наблюдава и при двете форми на диабетна ретинопатия и се дължи на повишена пропускливост на съдовите стени, в резултат в макулата се натрупва течност, която води до задебеляването й и до силно намалено зрение.

 

Диагностика

Диагнозата диабетна ретинопатия се поставя от очен лекар при оглед на очните дъна след разширяване на зениците.
Прегледът може да бъде съчетан с фундусова флуоресцеинова ангиография - изследване, целящо оценяването на степента и типа на промените в ретината.
При този тест се инжектира багрилно вещество във вена на ръката, след което се прави серия снимки на очното дъно.

Оптичната кохерентна томография (ОСТ) е метод на изследване на слоевете на ретината в макулата, особено информативен при проследяване на ефекта от лечението при диабетен оток на макулата.  

 

Лечение

Все още „златен стандарт” за лечението на ДР е лазерната фотокоагулация.

При непролиферативна диабетна ретинопатия (НПДР) се обработват само някои увредени съдчета или определени участъци в ретината.

При пролиферативна диабетна ретинопатия (ПДР) с помощта на лазера се обработва периферията на ретина. Целата е да се спре растежа на нови съдове.

При своевременна диагноза лечението може само да спре влошаването, но не и да възстанови загубеното вече зрение.

Интравитреално приложение на медикаменти (Инжектиране в окото)

Анти VEGF медикаменти (Авастин, Луцентис) се прилагат при оток в макулата или наличие на нови съдове в ретината. Активната им съставка подтиска отделянето на белтъци водещи до повишаване на пропускливостта на съдовете в ретината  и стимулиращи образуването на неосъдове.

Кортикостероиди приложени интравитреално се използват при оток в макулата, но по-често това е свързано с повишаване на вътреочното налягане и развитие на катаракта (помътняване на лещата).

Според последни проучвания най-добър и дълготраен ефект се постига при комбинирано лечение на ДР с лазер и анти VEGF медикаменти.

 

Витректомията

представлява хирургично лечение на най-тежките форми на ПДР, съпроводени с кръвоизлив в стъкловидното тяло (хемофталм) и тракционно отлепване на ретината.


Влошаването на диабетната ретинопатия може да бъде забавено и дори стопирано при строг контрол на диабета.
Основата на този контрол са нормалните стойности на кръвната захар, кръвното налягане и гликирания хемоглобин (показател за преноса на кислород до съдовете), но също така  диета при надормено тегло и спиране на цигарите.

Очно възпаление

Заболявания на увеята

Възпалителни заболявания на увеята – увеити

Увеята е средната обвивка на окото, която включва ирис, цилиарно тяло и хориоидея. Възпалението на увеята се нарича увеит.

Причините за увеит са разнообразни – инфекциозни агенти, неопластични процеси, автоимунни заболявания, а нерядко възпалението е израз на локален неспецифичен имунен отговор спрямо екзо- или ендогенни антигени.

Класификаци и клиника на увеитите

Съществуват множество класификации на увеитите. Една от най-често прилаганите класификации е анатомичната (според Международната група за изследване на увеитите), според която увеитите могат да бъдат: преден увеит, интермедиерен увеит, заден увеит и панувеит.

Преден увеит

Нарича се още иридоциклит. При него са възпалени ирисът и цилиарното тяло, които боледуват заедно поради общото им кръвоснабдяване.
Типично за клиниката на иридоциклита е зачервеното и болезнено око.

Болката е един от първите симптоми на иридоциклита. Тя е постоянна, но с различен интензитет и характерна ирадиация – към челото, слепоочието или горната челюст. Засилва се при поглед наблизо. Придружава се от сълзене, фотофобия и рефлекторен блефароспазъм. Окото е зачервено, с характерна цилиарна  инекция.

Интермедиерен увеит

Представлява вял възпалителен процес, ангажиращ плоската част на цилиарното тяло и предните отдели на стъкловидното тяло. Нарича се още парс планит.
Децата и младите хора боледуват по-често. При 80% от случаите е двустранен. Липсва зачервяване, окото е бяло и спокойно, без болка. Оплакванията са от плуващи мътнини.

Етиологията на интермедерния увеит е разнообразна: саркоидоза, туберкулоза, множествена склероза, микози, нарушен имунен отговор спрямо неспецифичен антиген с неизвестен произход.

За уточняване на диагнозата освен рутинни лабораторни изследвания са необходими рентгенография на бял дроб за туберкулоза и саркоидоза, ядрено-магнитен резонанс за доказване на демиелинизирани участъци при множествена склероза, изследване имунния статус на пациента, консултации с други специалисти.

Заден увеит

Задните увеити са на практика хориоретинити, тъй като възпалението обхваща по съседство и ретината. Процесът може да е локализиран или дифузен.

Има различни форми на заден увеит според локализацията на огнищата.

За централен хориоретинит се говори, когато възпалителният процес обхваща задния полюс с ангажиране на макулата.

Когато огнището прилежи плътно по ръба на папилата на зрителния нерв, това е юкстапапиларен хориоретинит.

При тежко протичане задният увеит може да се усложни с катаракта и отлепване на ретината.

Етиологията на хориоретинитите е разнообразна. Търси се инфекциозен или паразитен причинител – токсоплазмоза, бруцелоза, токсокариоза, лепра, туберкулоза, луес, борелиоза и др.

Диагностиката на задните увеити неминуемо е свързана с голям брой серологични и специфични изследвания, включително флуоресцеинова ангиография, диагностична витректомия и тънкоиглена биопсия за доказване или отхвърляне на предполагаемата причина за възпалението.

 

Панувеит

Той засяга цялата увея.

Лечение на увеитите

Лечението може да бъде етиологично, патогенетично и симптоматично.

 

Тумори на увеята

Доброкачествени тумори на увеята

Към доброкачествените тумори се отнасят невус, хемангиом, неврофибром и шваном, аденом и лейомиом.

Хориоидният невус е плосък или с лека проминенция, диагностицира се с ФА.

Хемангиомът на хориоидеята е разположен обикновено в задния полюс на очното дъно и представлява проминираща червеникаво-оранжева лезия.

Диференциална диагноза се прави с ахроматичен хориоиден меланом или метастатичен тумор. За диагнозата е полезна ехографията и ФА, а лечението обикновено е лазерна фотокоагулация на тумора.

Неврофибромът е характерен за ириса и представлява малки пигментирани възли.
Лейомиомът също е характерен за ириса. Произхожда от ирисовия сфинктер и може да се сбърка с ахроматичен меланом.

Рядко срещани са аденомите на цилиарното тяло – те са малки тумори без инфилтративен растеж.

 

АДРЕС

ОЧНА БОЛНИЦА - СБОБАЛ ВАРНА
“Специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна” ЕООД (СБОБАЛ)

ул. Дойран 15, Варна 9002
Тел. 052 63 40 91, 052 63 49 01
Факс: 052 63 40 96
Email: eyehospital-varna@mbox.contact.bg

Map
FACEBOOK LIKE / GOOGLE +
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ Е-БЮЛЕТИН
Scroll to top